вторник, 8 октомври 2013 г.

Съвети за беритба и съхраняване на ябълки! Ябълките винаги трябва да се събират с внимание. Не ги дърпайте от клоните. Ябълката е зряла и готова за беритба само когато се бере лесно, тоест, когато дръжката й се откъсва лесно от дървото, като я завъртите. •Освен че трябва да берете ябълките в правилния момент, важно е също да внимавате да не се излагате на опасност, тъй като беритбата често включва движения в стил „Батман”. Причината е, че най-хубавите ябълки винаги са най-горе на дървото и съответно е трудно да бъдат стигнати. Така че не бива да пренебрегвате безопасността си! Най-добре да използвате плодоберач, когато берете ябълките, които са високо. Като използвате плодоберача на GARDENA combisystem заедно с телескопична ръкохватка, можете лесно да достигнете ябълките най-горе на дървото, без да се излагате на опасност. Плодовете са особено вкусни през зимата, но също и много скъпи. Няма нужда да харчите много пари, за да хапвате вкусни ябълки през зимата, ако знаете как да ги съхранявате правилно. Ябълките могат да бъдат съхранявани дълго време през зимата при правилните условия. •Важно е да държите ябълките на хладно, тъмно място с много влажност. Проветриво мазе би било подходящо за целта. Ако няма достатъчно влажност, можете да я увеличите, като поставите съдове с вода в помещението. •Не всички сортове ябълки са подходящи за съхраняване. Топаз, Берлепш, Хубава Боскопска и Пилот могат да бъдат съхранявани. •Ябълките трябва да се съхраняват в щайги или плитки кашони. Кашоните трябва да се застилат с дървени стърготини или гофрирана хартия. Ако кашоните са по-високи, съветваме ви да поставяте гофрирана хартия между редовете, за да предотвратите натъртване от натиска. •Съхранявайте само здравите и ненаранени плодове. Червивите, презрелите и с необикновен размер плодове не могат да се съхраняват дълго и следва да се отделят още при беритбата. Ябълките без дръжка трябва да се ядат по-рано, защото могат да се развалят бързо. •Проверявайте своя плодов запас веднъж седмично и премахвайте всички изгнили ябълки. Изгнилите ябълки и круши могат да „заразяват” съседите си. Причината е, че те изпускат безцветния газ етилен, който кара останалите ябълки да зреят по-бързо и в някои случаи ги разваля. Поради тази причина ябълките не бива да се съхраняват заедно с други плодове и зеленчуци. •За да предотвратите бързото изсъхване на ябълките, можете да покриете кашоните с перфориран лист. Или пък можете да ги държите в перфорирани полиетиленови торбички, тъй като освобождаването на етилен се намалява от торбичката. Във всеки случай съхраняваните плодове трябва да се преглеждат редовно, за да бъдат отстранявани бързо загнилите ябълки или круши.

петък, 10 септември 2010 г.

СFeen in Dichtung und Literatur

Feen in Dichtung und Literatur
Feen in Dichtung und Literatur Gemälde „Tanzende Feen“ (1866), von August Malmström.Noch jetzt erinnern in den ehemaligen und heutigen Wohnsitzen der Kelten zahlreiche Sagen und Benennungen von Lokalitäten an die Feen. Nachdem die Kreuzzüge das Abendland mit den im Orient bei Persern und Arabern herrschenden Ideen von Peris und Dschinnen bekannt gemacht hatten, entwickelte sich dann, vorzugsweise in Verbindung mit den keltischen Vorstellungen, eine literarisch-dichterische Auffassung vom Feenreich, welche im Lauf der Zeit bis ins einzelnste ausgebildet ward.

сряда, 8 септември 2010 г.

Fee

Fee
Wie diese Schicksalsgöttinnen treten die Feen zunächst meist in der Dreizahl, vereinzelt in der Sieben- und Zwölfzahl auf. Sie haben die Gabe, sich unsichtbar zu machen, wohnen in Felsschluchten, wo sie hinabsteigende Kinder mit ihren Gaben beglücken und erscheinen bei Neugeborenen, deren Schicksal sie bestimmen. Man bittet sie auch zu Paten, bereitet ihnen den Ehrensitz bei Tisch, etc. Die enge Verwobenheit mit dem Schicksal ist dadurch erklärlich, dass das französische Wort Fee ursprünglich aus dem Lateinischen abgeleitet wurde, von fatua (Wahrsagerin) und fatum (Schicksal). Doch das aus dem Romanischen stammende Wort Fei könnte ebenfalls Anteil an der Namensgebung gehabt haben, erkennbar an Bezeichnungen wie Merfei und Waldfei. Von Fei ist übrigens auch das Wort gefeit abgeleitet, was sich auf Unverletzlichkeit oder Unverwundbarkeit gegenüber der feeischen Zauberei bezog.

Sie werden überwiegend als heiter, besonders schön und niemals alternd beschrieben und darüber hinaus auch noch als glückbringend. All das spiegelt wider, dass die Feen von ihrem Wesen her das gute Prinzip versinnbildlichen.
Anderseits erscheinen die Feen (namentlich in der keltischen Volkssage) auch als weibliche Elementargeister, die in Wäldern, in Felsengrotten, an Quellen und Gewässern leben, mit Vorliebe den Tanz pflegen, dessen Spur die so genannten Feenringe (cercles des fées) verraten, und nicht selten von den Sterblichen, ihr Linnen waschend, gesehen werden. Es ist ziemlich sicher, dass die Vorstellung der Parzen und der Matrones, der Muttergottheiten, sich mit denen von den Feldgeistern, den Campestres oder Agrestes Feminae verband. Als Feldgeister wurden vorher alle Nymphen, Dryaden und ähnliches zusammengefasst. Außerdem ist gesichert, dass die Bezeichnungen der lateinischen Schriftsteller des Mittelalters für die Feen, Bezeichnungen wie felices dominae, bonae mulieres oder dominae nocturnae, auch auf andere Gestalten aus Überlieferungen angewandt wurden, wie die Wilden Frauen zum Beispiel.Andere Fabelwesen haben fröhlichen Elfen und Trolle worden: