вторник, 29 септември 2009 г.

Magic Bullet Express 17-Piece High-Speed Blender Mixing System



Magic Bullet Express 17-Piece High-Speed Blender Mixing System

From E.Mishan & Sons, Inc.



Color: Silver
Brand: Magic Bullet
Model: 7712.00
Dimensions: 11.00" h x 9.00" w x 13.00" l, 14.00 pounds
Power base, 2 blades, 2 bullet cups, 4 mugs with lip rings, 2 shaker/steamer tops, 2 lids, and a recipe book
Replaces a food processor, blender, and coffee grinder; simple to operate
Can do virtually any job in the kitchen in 10 seconds or less
Microwave- and freezer-safe cups and mugs; dishwasher-safe parts
Measures approximately 4 by 4 by 10 inches; 1-year limited warranty

Taking up no more space on the counter than a coffee mug, this convenient mixing system replaces a food processor, blender, and coffee grinder. Keep it handy on the countertop for instant meals and snacks. The 17-piece set includes a high-torque power base with a stainless-steel cross blade and flat blade, a tall and a short bullet cup, four party mugs with colored lip rings, a shaker top and a steamer top, two stay-fresh re-sealable lids, plus a 100-page Magic Bullet "10 Second Recipe" book. Simple to operate, just load the ingredients into the short cup, the tall cup, or one of the four mugs. Twist on the cross or flat blade, place the bullet on the power base, and press down. The high-speed blender can do virtually any job in the kitchen in 10 seconds or less. To heat or chill, place the Magic Bullet cup or mug in the microwave, refrigerator, or freezer. All parts except for the power base clean up easily by hand or in the dishwasher. The blender measures approximately 4 by 4 by 10 inches and caries a one-year limited warranty.

For the most part, anything that is advertised on those infomercials over-promises or fails to deliver. I ordered a Magic Bullet anyway because it seemed to be just the sort of kitchen appliance that I needed...small, safe and useful. I crossed my fingers and ordered one. When the package arrived, it was packed nicely in a large case containing all the parts and accessories as advertised; mixing cups, drinking/mixing mugs, small blender attachment, juicer attachment, shaker cups, two receipe books, an instruction manual, blades and motor base. Basically, the Magic Bullet is a small compact blender that is turned on it's head. Instead of putting items from the top and blending/chopping them, you put the contents in a holding cup and twist on the cap/blade. This whole unit is then placed upside down on the base and you turn it on. After the contents are processed, you take the unit off the base and twist off the blade/cap. A great and ingenious idea. But the big question is, does it work as advertised? The surprising answer is yes.

I've had this unit for about a month and a half now and am thoroughly surprised at how nice it works. I have made smoothies that not only rival the local juice bars, but the product tastes better and is a snap to make. I have also made personal servings of soup and vegatable smoothies. Making a tuna-egg-mayo spread was blended very nicely and the whole family ate it up in a couple of days. To get this unit to work as it was intended has to do with reading the manual. It states very clearly that there are certain ways to load your mixing cup. In cases where things do not get blended or are stuck at the top of the cup, the instructions tell you to take the blending cup off and to tap it a few times to get all the contents to the bottom. There is no problem in overheating *if you read the manual*. About 90% of the jobs can be done in about 10 seconds or less by using the pulse method. If you continuously blend/chop and leave it on like a regular blender, it will overheat and possibly break the unit. Nothing needs to be processed for more than 30 seconds so this is a moot point. Clean-up is one of the best features of this appliance. Just run the mixing cups and blades under water with a little soap, and you are done. This unit is so easy to use that our family uses it on a daily basis.

As far as the cost is concerned, it may seem alittle on the steep end, but the Magic Bullet pays for itself in no time at all. It has many useful features which allow you to use it as a coffee grinder, a chopper, a blender, a smoothie maker, a sandwich spread maker, soup mixer, etc. I have never used a small kitchen appliance as much as I have used the Magic Bullet. The big blender made by -------, which has been sitting on the shelf for many years is now officially retired.

A few minutes of your time in reading the manual will help you dodge any bullets in using the Magic Bullet.

сряда, 23 септември 2009 г.

Hamilton Beach



Hamilton Beach 54615 Wavestation Express Dispensing Blender with 48-Ounce Jar, Black
From Hamilton Beach

Equipped with 500 watts of power, this countertop blender works great for liquefying frozen fruit, whipping up creamy smoothies, making pureed soups, and more. Its revolutionary WaveAction blending system continuously forces the mixture down into stainless-steel ice-crushing blades for thorough blending from top to bottom--every time. Great for parties or everyday use, the blender's design includes a convenient dispenser valve, which can be removed and replaced by a cap for standard blending operation. The unit includes a 48-ounce dishwasher-safe DuraBlend plastic jar with a tight-fitting lid, generous handle, and drip-free spout for graceful pouring. The blender carries a three-year limited warranty.
Size: Medium
Color: Black
Brand: Hamilton Beach
Model: 54615
Dimensions: 13.90" h x 8.80" w x 7.60" l, 7.00 pounds
Wave-Action system forces mixture down into the blades for smooth results

48-Ounce dishwasher safe DuraBlend jar
Patented stainless steel Ice Sabre blades
4 speeds plus pulse
500 Watts peak power

Equipped with 500 watts of power, this countertop blender works great for liquefying frozen fruit, whipping up creamy smoothies, making pureed soups, and more. Its revolutionary WaveAction blending system continuously forces the mixture down into stainless-steel ice-crushing blades for thorough blending from top to bottom--every time. Great for parties or everyday use, the blender's design includes a convenient dispenser valve, which can be removed and replaced by a cap for standard blending operation. The unit includes a 56-ounce dishwasher-safe DuraBlend plastic jar with a tight-fitting lid, generous handle, and drip-free spout for graceful pouring. The blender measures approximately 7 by 8 by 13 inches and carries a three-year limited warranty.

Oster 4093 Classic Beehive Blender Chrome


Oster 4093 Classic Beehive Blender Chrome
From Oster




This classic blender blends margaritas and smoothies, mixes soups and sauces, chops fruits and vegetables, grinds coffee beans and nuts, grates cheese and coconut, and crushes ice. The blender has a high speed and a low-speed pulse control, which can be held down for continuous action. Its 40-ounce, ribbed-and-tapered glass container fits onto Oster's distinctive beehive-shaped base, which is clad in lustrous chrome and outfitted with slip-proof rubber feet. Its stainless-steel blade-assembly removes for cleaning, and the container is calibrated in both ounces and liters. Fully assembled, the blender stands 16 inches high on a 7-1/4-inch-diameter base. With the exception of the dishwasher-safe glass container, all parts--including the plastic lid with its plastic 2-ounce measuring insert--require hand washing. The blender carries a one-year warranty against defects, and its instruction booklet includes dozens of recipes.Color: Chrome
Brand:Oster
Model: 4093
Dimensions: 8.70" h x 10.40" w x 15.60" l, 10.90 pounds

Powerful 500 watt motor blends, chops, grinds, grates, and crushes ice
2 speeds plus low-speed pulse function for just the right amount of control
40-ounce, ribbed-and-tapered glass container
Classic beehive-shaped base clad in chrome; rubber feet equals stability
Measures 16 by 7-1/4 inches; 1-year warranty

Powered by a 500-watt motor, this classic blender blends margaritas and smoothies, mixes soups and sauces, chops fruits and vegetables, grinds coffee beans and nuts, grates cheese and coconut, and crushes ice. The blender has a high speed and a low-speed pulse control, which can be held down for continuous action. Its 40-ounce, ribbed-and-tapered glass container fits onto Oster's distinctive beehive-shaped base, which is clad in lustrous chrome and outfitted with slip-proof rubber feet. Its stainless-steel blade-assembly removes for cleaning, and the container is calibrated in both ounces and liters. Fully assembled, the blender stands 16 inches high on a 7-1/4-inch-diameter base. With the exception of the dishwasher-safe glass container, all parts--including the plastic lid with its plastic 2-ounce measuring insert--require hand washing. The blender carries a one-year warranty against defects, and its instruction booklet includes dozens of recipes. Категория: Други

Blender Black


Oster BPST02-B Professional Series Blender, Black
From Oster



The Beehive Professional Series Blender is the ultimate bar blender machine. It is a must have for those who enjoy entertaining and being king of the bar. The black matted fingerless print base finish helps give it that rugged but reformed classic Oster design. The signature base is equipped with an upgraded commercial size toggle switch that controls and the simplicity of 2 speeds. The 1/2 horsepower motor is the most powerful Oster available. The revolutionary ice crusher blade blends ingredients to perfect mixes every time. The new an improved over sized rubber feet, under the base, not only gives the blender that massive look, but keeps the blender motionless during cycles. Last, Oster will outlast any other blending competition with the only all metal drive system in its category.

Product Details
Color: Black
Brand: Oster
Model: BPST02-B
Released on: 2006-04-01
Dimensions: 16.15" h x 17.25" w x 7.00" l, 7.20 pounds
Features
Measures 8 by 8 by 15 inches; 3-year limited warranty
Make bartender-quality drinks from a rugged and reformed classic Oster design with a mighty ½ horsepower output making this the most powerful Oster motor available
Built to last die cast base with fingerprint resistant finish and an exclusive Oster all metal drive that transfers power from the motor to the blade efficiently for years of smooth operation
Blend like a pro with a 2 speed toggle switch and 5-cup (40 ounce) scratch-resistant, dishwasher safe glass jar
UL listed with a heavy-duty cord and rubber feet

понеделник, 21 септември 2009 г.

Immersion Hand Blender

Cuisinart CSB-76BC SmartStick 200-Watt Immersion Hand Blender, Brushed Chrome
From Cuisinart

The versatile stick design of the Cuisinart Smart stick Hand Blender lets users blend ingredients right in pots, pitchers, bowls, or clear plastic beaker that's included. A powerful 200-watt motor operates with an easy one-touch control. Blends drinks, purees soup, mixes pancake and crepe batters in seconds! Both stainless steel blending shaft and beaker are dishwasher-safe



Color: Brushed Chrome
Brand: Cuisinart
Model: CSB-76BC
Dimensions: 14.25" h x 3.30" w x 3.30" l, 2.40 pounds
Features
Immersion hand blender equipped with powerful 200-watt motor
Blade provides smooth blending; protective guard helps prevent splattering
Simple push-button controls and lightweight design for one-handed operation
Dishwasher-safe stainless-steel blending shaft; 2-cup plastic beaker included
Measures approximately 3 by 3 by 14-1/8 inches; 3-year limited warranty

Equipped with a powerful 200-watt motor, this immersion handheld blender quickly purees soups, blends batters, mixes beverages, and more. The unit's unique blade provides extremely smooth and even blending, while its protective blade guard helps prevent splattering. The blender offers one-handed operation with its lightweight design, easy-to-grip ergonomic handle, and simple push-button controls. In addition, its long shape reaches into pots, pitchers, and bowls to extend blending options, eliminating the need to dirty extra dishes. For quick clean-up, the blender’s stainless-steel shaft can go in the dishwasher and the smooth surface of the blender body wipes clean. A 2-cup plastic beaker comes included. This handheld blender measures approximately 3 by 3 by 14-1/8 inches and carries a three-year limited warranty.

неделя, 20 септември 2009 г.

Gas grill - Газов грил

Weber 386002 Q-100 Portable Gas Grill
From Weber

Product Description
The Weber Q 100 gas grill has push-button ignition for easy reliable lighting, an infinitely adjustable burner valve with a high-quality regulator, sturdy glass-reinforced nylon grill frame, cast aluminum lid and body, a large weather-resistant lid handle, a porcelain-enameled cast-iron cooking grate, and operates on a standard 14.1 or 16.4 ounce propane cylinders (sold separately). Includes Weber Q recipe booklet. Tubular stainless steel burner, 8,500 BTU-per-hour input, 189 sq. in. total cooking area. Limited 5-year warranty.

Описание на продукта
Въпрос на Вебер 100 газ грил се включва с натиснете бутона за запалване, лесен е за упатреба и с надеждно осветление, безкрайно регулируем клапан горелка с високо качество регулатор, здрав негорящ найлон подсилен със стъклена рамка скара, капак от алуминий и тялото, голяма време устойчиви капак дръжка, порцеланова-емайлиран чугунени желязна решетка за готвене, и работи на стандартни 14,1 или 16,4 унция бутилки пропан
Включва рецептнат книжка. Тръбни горелка от неръждаема стомана, 8500 BTU-на- вход, 189 кв. инч обща площ готвене. Ограничени 5-годишна гаранция.

събота, 19 септември 2009 г.

Започва сезона на туршиите

Ето няколко начина как да си направим "Царска туршия"

Необходими продукти за трилитров буркан:
2-2, 5 кг зеленчуци (моркови, зеле, керевиз, камби)
1 връзка целина
250 мл оцет
250 г захар
75 г сол (3, 5-4 супени лъжици)
1 л вода
4 аспирина
10-15 зърна черен пипер

Приготвяне:
Оцетът, захарта, солта и водата се слагат на котлона да кипнат. Сваля се от огъня и се прибавят черният пипер и счуканият аспирин.
С така приготвената гореща марината се заливат на тънка струя нарязаните и наредени плътно в буркана зеленчуци и целината.
Бурканът се запечатва още горещ и се обръща надолу с капачката докато изстине.
В продължение на 2-3 дни бурканът се обръща няколко пъти.
След 10-15 дни туршията е готова за консумация.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вариант 2


6 кг камби
2 кг моркови
3 кг карфиол
500 г захар
250 г сол
1 глава целина
5 глави чесън
1 л оцет
200 мл олио
черен пипер
дафинов лист
карамфил

Камбите, морковите и карфиолът се почистват и нарязват, посипват се с половината от захарта и солта и престояват една нощ. Сварява се саламура от оцета, останалата сол, захар, олиото и подправките. Зеленчуците се разпределят в буркани и се заливат със саламурата. Стерилизират се 5-10 минути.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ТРЕТИ МОДЕЛ ЗА ДОМАШНА НАПРАВА :)

Червени пиперки - 5 кг.;
Цветно зеле -5 кг.;
Моркови - 1,5 кг.;
Целина - 1 -2 глави;
Сол - 250 гр.;
Захар - 500 гр..
Почистеният и измит зеленчук се нарязва, смесва се със захарта и солта и се оставя да прстои 24 часа. Отцедилият се сок се смесва с оцета и се възварява. Зеленчукът се нарежда в стъклени буркани, залива се с изстиналата заливка и се притиска с вишневи клонки и измит речен камък.
---------------------------------------------------------------------------------------------

четвърти номер

Има много рецепти за туршия, които претендират, че именно те са със синя кръв. За тази не знам точно с какви монархически корени е, но в нашето семейство именно тя е известна като „царска“.

Продукти:

5 кг. зелени камби
2 глави целина
листа целина
1 кг. моркови
2 малки стегнати глави зеле
1 корен хрян
вода
готварска сол
оцет (6 градусов, ябълков, за предпочитане „Кулинар“)
Приготовление:

Камбите се изчистват от семето. Морковите, зелето и целината се настъргват на ситно, а листите целина се нарязват. Хрянът също се нарязва на ситно. Настърганите продукти се омесват хубаво, намачкват се със сол на вкус (да се внимава да не стане много солено, в саламурата също има сол!) и с тях се пълнят камбите. Сместа се натъпква здраво, за да не остане рехава. Камбите се нареждат с отвора нагоре в буркани или бидонче, а най-отгоре се прави венче от целина, за да не изплуват.
Ако от зелето и морковите остане нещо, просто се прави салата и се изяжда
Саламурата е стандартна: 17 части вода, 1 част оцет, 1 1/4 сол. Можете да ползвате чаши или каквото решите, стига да спазвате пропорциите. Солта се разбърква докато се разтвори и туршията се залива. След ден-два започва да се преточва, което трае, докато саламурата не се избистри, което значи, че туршията е готова за консумация.
-----------------------------------------------------------------------------------------------

Опция шест



Необходими продукти:
Карфиол,
моркови,
камби,
целина,
За марината:
1 доза:
1 бутилка от 750 мл. ябълков оцет,
1 ч.ч. от 200мл. мед,
1 ч.ч. захар,
1/2 ч.ч. сол,
1 с.л. натриев бензоат,
1 л. вода.
Приготвяне:
Зеленчуците, измиваме и нарязваме на едро.
карфиолът разделяме на розички.
В голям съд слагаме разбъркани или подредени на редове моркови, камби, цветно зеле и т.н.
Заливаме с марината приготвена от гореизброените и смесени продукти.
Правим толкова дози, колкото е необходима за покриването на туршията и 4 пръста над нея.
Натистаме с камък или нещо тежко и претакаме най-малко 10 дни, всеки ден.

Готовата туршия прибираме на хладно.

ако от тези варианти не ви допада никой - измислети следващ и го добавете :)

петък, 18 септември 2009 г.

"Вип" денс

Вип денс ????
Кои са ВИП в това предаване


Според източници дамската половинка от нашумелия дует Стунджи и Елица ще получинай-висок хонорар за участието си в танцовото шоу.
Гласовитата миньонка най-умело излавирала в преговорите с продуцентите на двете конкурентни танцувални шоута - "Дансинг старс" по bTV и "ВИП-дeнс" по Нова телевизия, и си договорила огромни пари от Нико Тупарев, за да се включи при него. Говори се, че кръшната Елица ще получава по пет хиляди лева седмично, докато останалите ВИП-ове ще се скъсат от танцови напъни само за две-три хилядарки.

Надежда, Вяра и Любов -
Тризначките от "Биг Брадър" - Надежда, Вяра и Любов са сред кандидатките за участници в шоуто "ВИП Денс".
Сестрите, които са известни със сприхавия си нрав и никаква обща култура, постоянно се обаждали на Нико Тупарев, за да му се самопредлагат за реалитито.
Тризначките се надявали да бъдат включени в шоуто и са твърдели, че имат големи шансове една от тях да стане победителка и да грабне голямата награда от 200 000 лева


След нелепата си изява на сцената и основателните критики поп-фолк дивата Сашка Васева разцепи живото предаване и реши да изрази недоволството си от критиките на Нешка Робева.
Ще поставя Нешка Робева на мястото й. Твърдо съм решена да я съдя.
Не желая да напускам шоуто, въпреки че тя не понася поп фолка.
Достатъчно коментира със злобата си, но напук на всичко аз ще играя танци от Бродуей в следващото състезание, каза дупнишката Мадона.
Е какъв бродуей аз не разбрах.
Отново обаче разбрах че много хора не равят разлика между Свобода и свободиа, освен това и като Не фена на чалгата и поп фолка установих че има разлика - чалгата си е чалга - Сашка на задна ..... прашка,
Г-н Шишарка, Радка пиратка ще си останат идоли на една част от населението която винаги ще търси "кусури" на другите и ще показва какво те не знаяд без да има понятие от света
"ех психиатрии, психиатрии - да си прибирате пациентите че ......"

Голям Вип големи танци ...
а дали не е добре Сашка да отвори денс училище и да праща Мон Дьо да пее вместо нея - те и на кила си приличат - сори Мон Дьо :)

22 Септември

22 септември 1908 - независима България

"22 септември 1908 година е топъл есенен ден, понеделник. В старата столица Велико Търново, в историческата църква “Свети Четиридесет мъченици” княз Фердинанд прочита пред министрите манифеста за обявяване на независимостта на България: “…Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо Българско царство и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ! " "

22 септември 1908 година беше финалният акт от драмата на нашата национална революция, чрез който България завинаги застана в семейството на историческите нации в Европа. Кои са историческите предпоставки, за да бъдат добре разбрани значението и перспективите на този ден?
На този ден ние сме длъжни да признаем, че заветът на дейците на българското националноосвободително движение, на строителите на съвременна България, на онези, които дръзнаха да подготвят и да реализират българската независимост, е свързан с търсенето на повече политическа воля за съхраняване и развиване на българската държавност. Не само като знак на признателност към миналите поколения, но и като готовност да градим собственото си бъдеще, бъдещето на нашите наследници.
Трябва да си дадем сметка, че българската кауза е успявала тогава, когато политиците са действали като истински национални лидери и когато са загърбвали своите дребни партийни сметки, своите лични или групови пристрастия.
22 септември е празник на Демократическата партия. На този ден трябва да си припомним думите на Александър Малинов, министър-председател по време на обявяването на българската независимост. "На България - казва той - се пада да води българска политика".
С обявяването на своята Независимост България влезе в голямото европейско семейство – един процес, който започва през 1908 година и приключи с приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз. Българската независимост в глобализиращия се свят коментира Антоанета Приматарова – програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Тя беше зам. -министър на външните работи, посланик към Европейските общности и зам. -главен преговарящ по присъединяването ни към Европейския съюз.

сряда, 16 септември 2009 г.

Да отдадем почит на великия Патрик Суейзи / To render homage to the great Patrick Swayze

Да отдадем почит на великия Патрик Суейзи
To render homage to the great Patrick Swayze
Патрик Уейн Суейзи ( Patrick Wayne Swayze) е американски актьор, танцьор и певец.

Роден е на 18 август 1952 г. в Хюстън, Тексас.

От 1975 г. е женен за Лиза Ниеми.

Става известен през 1980-те години след няколко романтични роли, особено във филмите „Мръсни танци“ (Dirty Dancing) и „Призрак“ (Ghost).

За 57-ия си рожден ден на 18 август Патрик Суейзи изглеждаше по-здрав и жизнен отколкото преди няколко месеца. Звездата от "Мръсни танци" все още се бориеше с рака на панкреаса.
Ако се съди само по външния му вид, изглежда така, сякаш е на път да го победи, отбелязват световните медии.
Диагнозата рак на панкреаса му бе поставена през януари 2008 г. Констатирани бяха и разсейки в белия и черния дроб. Лекарите назначиха химиотерапия, която стана причина той да измършавее.
Косата му опада, а обществеността бе шокирана да го види на снимки само кожа и кости. "Минах през ада!", така емоционално описва той преживяното по време на химиотерапията. Преди десетина дни имаше съобщение, че е влязъл в болница заради вътрешно кървене, но изглежда всичко се е разминало. Въпреки мъките, които изтърпя покрай болестта, Суейзи не може да се откаже от пушенето. Наскоро папараци го щракнаха в Лос Анджелис как дими с цигарата. Говори се, че попушвал отвреме на време и марихуана, за да облекчи болките.

Свежарският му вид през последните месеци бе обнадеждаващ сигнал, за онези, които с носталгия си спомнят знаковите му роли като учителя по танци Джони в "Мръсни танци" или Сам в "Призрак". Заеме ли се с някоя роля, той влага цялото си сърце и душа в нея. Може би затова екранните му образи са запомнящи се и дълбоко затрогващи.

През юли тази година можеше сде се види с каубойска шапка и тъмни очила - Патрик Суейзи изобщо не изглеждаше като човек, който язди към залеза на живота си.

Тръбичките, подаващи се от ризата му вероятно са катетри за химиотерапия, но Суейзи наистина изглеждаше много по-добре, отколкото преди 3 месеца.

Умира на 14 септември 2009 година от рак.

Нека го запомним така :

:)

Зелен чай

Зеления чай съдържа четири пъти повече витамин С от портокалите, като активността на последния е усилена от наличието и на един друг витамин - Р, по чието съдържание зеленият чай няма конкуренция.
Влиянието на витамин Р е насочено към укрепване стените на капилярите, намаляване на тяхната крехкост и разрушаването им, особено при по-възрастните хора.
Зеленият чай има изключително благоприятно действие върху човешкия организъм.
Зеленият чай подпомага изхвърлянето на тежките метали от човешкото тяло - едно безценно свойство, от което можем да се възползваме в съвременната замърсена среда на живот. Той се препоръчва и на пушачите, тъй като спомага за постепенното изхвърляне от организма на натрупаните при тютюнопушенето вредни вещества.
Редовното пиене на зелен чай, разбира се, съчетано с намерението и усилията ви да водите хармоничен живот, ще доведе до по-рядко боледуване, пък кой знае - може дори да удължи живота ви.

Какво е оптималното количество, което можем да консумираме без да прекалим?
Зависи кого ще слушате. Той е неизменна част от азиатската култура .
Китайците практикуващи хомеопатия препоръчват 10 чашки дневно. За такова количество се говори и при профилактиката на раковите заболявания. Други медицински проучвания съветват дневната доза да е 2-3 чашки. Трети приемат една усреднена стойност - дневното количество зелен чай, подходящо за повечето хора е 4-5 чашки. В Англия също е на голяма почит и заема достойно място в традиционния следобеден ритуал за пиене на чай.

Ако искате правилно да приготвите напитката и тя наистина да прояви чудодейните си качества, никога не заливайте чая с вряща вода. Високата температура първо ще унищожи витамините и второ ще влоши вкуса на чая. Оставете кипящата вода да престои 5-6 минути, за да се охлади до около 60 градуса, и тогава залейте чая. И ако искате максимално да усетите неговото полезно действие - забравете за захарта и млякото.

Зеленият чай е познат на човечеството от хиляди години.
Той се приготвя от листата на вечно зелен храст, от който се приготвя и черния чай.

Черният чай минава по-специфична преработка и затова е по-силен и не се харесва на всеки.
Има благоприятно влияние върху метаболизма. Пречиства организма и засилва перисталтиката. Стимулира произвеждането на хормона норадреналин, който помага за бързото изгаряне на калории. Зеленият чай е един от най-благоприятните видове чай за отслабване, защото не влияе значително на кръвното налягане и няма изкуствено действие. Действието му е меко и ако нямате проблеми, няма да усетите значително влияние върху метаболизма си.

Каскадни петунии

Петунията е любимо цвете от нашите балконски, дворни и обществени градини, което ни радва с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен.
Родът носи името си от думата petun - бразилското име на тютюна – намек за приликата между двата рода. Този вид е резултат от кръстоски е един от най-срещаните у нас. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат форма на фунийка, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата.
Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.
Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава значително по-малко цветове от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава

Тези многогодишни цветя от семейство Картофови произхождат от Америка и са представени от около 30 естествени вида. От тях са създадени хибридни сортове, които впечатляват с красотата и многообразието си.
Те се делят на няколко групи:
Обилно цъфтящи – непрекъснато се отварят огромно количество ароматни цветове до 5 см в диаметър. Те са непретенциозни изправени храстчета, виреят чудесно на слънчеви места на всякакви почви.
Едроцветни петунии – цъфтят с по-малко на брой цветове, но затова пък достигащи 10 см в диаметър. Има както изправени, така и каскадни форми.Превъзходни (Superbissium) – имат огромни цветове, изпъстрени с тъмни жилки, вълнисти по краищата.

Напоследък с изключителна популярност се ползват сурфиниите. Това са най-красивите измежду каскадните петунии.
Цветовете им са до 6 см в диаметър, с наситени багри и характерна особеност – по-светло или по-тъмно от основния цвят гърло. Образуват пищни каскади с дължина около метър. Те изискват повече грижи, за които се отплащат богато.
Трябва да се поливат съобразно жегата – понякога и по два пъти на ден.
Също така и често се подхранват – поне веднъж седмично. По време на буря или при дъжд лесно се повреждат, затова се засаждат на закътани места, където няма да ги вали, но слънцето ще ги огрява щедро.Сурфинията има чудесна братовчедка с дребни листенца и цветчета. Тя е известна с името Million Bells (Милион звънчета) и е отделена в род Калибрахоа. Растенията са с тънки полуувиснали стъбла, плътно покрити от ситни, изящни виолетови, бели, вишневочервени и розови камбанки. Всички петунии могат да се съхранят за следващото лято.
За целта дългите стъбла се подрязват и растенията се настаняват на светло място при температура 12-14 градуса и умерено поливане. През февруари се преместват на топло и се поливат по-често. Скоро ще забележите новия растеж. Изчакайте, докато израснат 2-3 чифта листа и отчеснете резници с “пета”, т.е. с част от стъблото. Засадете ги, полейте, покрийте с полиетиленов плик и дръжте на топло – 20-22 градуса. След 2 седмици, когато се вкоренят, ги засадете поотделно и щом дойде хубавото време, украсете с тях балкона си.

Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбълца, се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксийка № 6-8.
При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят, може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.
За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.

вторник, 15 септември 2009 г.

Мармалад/конфитюр от ябълки

Имаме си ябълкова градина
Старичка и дълги години негледана поради което мислехме че и тази година няма да има плод

След проверка на място обаче се оказа че плод има и то доста.
Събрахме няколко чувала ябълки и възникна въпрос - какво да ги правим ???
Хубавите са хубави но наранените ????
След много мислене и справка в "чичко Гугъл" реших - ще правя
Конфитюр или Мармалад от Ябълки и аз не знам какво :)

Вариянтите са няколко - чистите явълки се обелват и изчистват от семки след което се минават на ренде и .....
аз ги измих, нарязох ги на парчета и ги сварих - пишеше че ставало по - лесно и е вярно.
Сварените плодове минах през машинка която пресова и отделя ципата и семките - става много лесно понеже омекват.
На два литра от получената гъста смес сложих един килограм захар и по принцип се варяло в тава - е варих го в тенджера - просто трябва да се бърка достатъчно често (почти непрекъснато).


Когато реших, че се е сгъстило - на око не сме правили досега не знаем колко да сгъстяваме прибавих лимонтузу - около две лъжички и сместа от лош кафяв цвяк придоби червен оттенък.
След около две минути свалих от котлона и напълних в бурканчета - първо сипвам малко обикалям бурканчето да се стопли и допълвам. Затварям и обръщав с дъното на горе.

Прибрах ги след като истинаха и даже го пробвах - не е лошо но конфитюр ли е или мармалад ????

понеделник, 14 септември 2009 г.

Календар на овощаря Септември

През месец септември продължават беритбите на много от овощните видове. Узряват есенните сортове ябълки Златна Пармена, Джонатан, Червена превъзходна и Златна превъзходна, и др.
Зреят зимните сортове круши.
От костилковите видове зреят късните прасковени и сливови сортове.
Продължава брането на малини от сортовете Люлин и Херитидж.
Започва прибирането на орехите.
В овощната градина се извършват голям брой агротехнически мероприятия. Извършват се редовни окопавания. Ако времето е топло и сухо, може да се извърши поливане в началото на месеца, за да се подпомогне процеса на залагане на плодни пъпки.
През месец септември продължават наблюденията върху развитието на неприятелите и болестите.
През месеца се извършва третиране с Нуреле Д или Алфа Комби срещу корогризещи насекоми при ябълките и крушите.
През септември е времето да се прецени нападението от златозадка и гъботворка. Това се прави за да се подготви навременна система за борба с тези опасни неприятели.
Не трябва да се подценява визуалната преценка за степента на нападение от брашнеста мана при ябълката и късно кафяво гниене.
Премахването на болните леторасти трябва да залегне като основна грижа при пролетната резитба.

За да предпазите плодовете от нападение на болес­ти, които ги съсипват и при съхранението, добре е да знаете, че най­-уязвими са тези, по които има наранявания, а удобно място за про­никване на паразитите е това на откъснатата дръжка. Затова откъс­вайте плодовете внимателно по един, като запазвате дръжките им.

Плодовете, предназначени за съхранение, трябва да бъдат в оптимал­на зрелост. Набраните круши нареждайте в предварително дезинфек­цирани щайги в един ред. Те ще се запазят по-­дълго, ако ги увиете по едna в напоена с техническо масло хартия.

През този период гъсениците на ябълковия плодов червей завършват развитието си, напускат плодове­те и пропълзяват по клоните към дървото.

Оплетени в пашкули, те пре­зимуват под напуканата кора на дърветата или в почвата на дълбочи­на 15-20 см. Затова през месеца окопайте около дърветата и остърже­те старата напукана кора.

Кисели люти чушлета

Реших да направя чушлета за зимата.
Купих някакво количество, прочетох някоя рецепта, питах тук таме и реших да се пробвам. Какво стана ще научите по долу.
В нета имаше доста идентични рецепти които съвпаднаха с моите проучвания исках да става лесно и бързо.
ПРочетох това:
"Ето една много бърза , лесна и вкусна рецепта.
Изпитана е , в къщи правим чушлетата така от години , стават много вкусни и не са толкова люти:
1 ч.л.сол
1 ч.л.захар
Тези подправки се слагат предварително в буркана.
Чушлетата ги изпичам леко на котлона и веднага докато са горещи ги редя в буркана , докато той се напълни.Доливам оцет / без вода! / слагам капачките и обръщам буркана обратно , на следващия ден пак ги обръщам и така докато не видя , че са се стопили захарта и солта.След около 1седмица са готови за консумация.Мисля , че много ще ги харесате .Тази рецепта е подходяща за чушки от рода на рибките , т.е. да са по месести , иначе в буркана ще останат само семки и люспи....Може и от тези кръгличките."
и това,
"Аз правя чушлета по следния начин:
- ползвам малки бурканчета(обикновено за сладко)
- на дъното на бурканчето слагам-
-няколко скилидки чесън
- две, три парченца лук
- ЦЕЛИНА
- синап- на върха на малка лъжичка
- сол- 1ч.л.
-захар- 1ч.л. с куп
- оцет- около един пръст- на око

Редя чушлетата като кисели краставички- плътно. Заливам с вряла вода и обръщам бурканчето да се стерилизира от горещото. Може да се сложи и по един аспирин в бурканчето."
и това,
"Рецептата, която аз правя е за бурканче от лютеница (от едно време):

1. чушлетата (най-хубави са белите тубести) ги надупчвам с вилица
2. нареждам ги в бурканчето, като слагам малко нарязан чесън и копър
3. 1ч.л. сол
4. 1ч.л. захар
5. заливам с вода и оцет в съотношение 1:1.
6. затварям с капачка без да стерилизирам и разклащам.
може след няколко дни да ги видиш и ако течността е спаднала(чушлетата са поели) да долееш.
Стават много хрупкави и доста време издържат"
и така
направих над 10 бурканчете чушки, обърнах ги, оставих ги да истинат, прибрах ги в новия шкаф и знам че имаме люто за зимата
ОБАЧЕ
след няколко дви отварям шкафа и изненада
бурканите текът - ами сега отидоха ми лютите чушлета.
Вземам трилитров буркан прехвърлям ги вътре, още сол, захар и оцет - БЕЗ ДА ПЪЛНЯ ДО ГОРЕ и ги прибрах
вчера отварям отново - буркана ще грамне
отворих го и всичко стана в марината - мивка, шкафове, плот ...
и така знаете ли защо ми "втасаха" чушлетата и кажете как да направя за да не се повтори случката :(

Есенен минзухар

Обикновеният мразовец (Colchicum autumnale),
известен и като есенен минзухар или кърпикожух, е многогодишно растение, образуващо дребна клубено-луковица, от семейство Colchicaceae, което няма нищо общо с минзухарите, които са от семейство Перуникови. Както показва името му, цъфти през есента и цвета му много прилича на минзухар. За разлика от минзухара е отровно. Отличава се лесно от минзухарите по това, че цветовете му са с шест тичинки (при минзухарите са три) и листата му са много по-големи и широки от тези на минзухарите. Листата се развиват през пролетта и началото на лятото. Те имат миризма, напоняща тази на чесън. Листата отмират до цъфтежа на растението. От една луковица се развиват няколко цвята – до 6-7.

Растенията от този род произхождат от Европа и Западна Азия. Кърпикожухът расте по планински поляни и пасища. В България се среща във всички планини и планински местности.

Мразовецът отдавна се използва с медицински цели. Култивиран е и e едно от малкото луковични растения, които цъфтят през есента.

Шафрановия минзухар (Crocus sativus) е културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.
Цветовете му са с лилав цвят и с форма на звезда. През нощта се разтварят. Деликатните му цветчета се берат ръчно, а близалцата се изсушават. Необходими са повече от 150 000 растения за получаването на 1 кг шафран, което го прави най-скъпата подправка в света. Затова пък само ¼ ч.л. шафран е достатъчна да придаде вкус и аромат на ястие за 6 души.
Историята на отглеждането на шафран стига над 3000 години в миналото. Дивият предшественик на питомния шафранов минзухар е един вид есенен минзухар — Crocus cartwrightianus. Отглеждащите го хора развъждали диви екземпляри, отбирайки тези с необичайно дълги близалца. Така една стерилна мутантна форма на C. cartwrightianus, C. sativus била създадена в късната Бронзова епоха в Крит. Експертите смятат, че шафран е документиран за първи път в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр.н.е., създаден при царуването на Ашурбанипал. Намерена е документация за използването на шафран за лекуване на около 90 болести в период от 4000 години. Шафранът е използван като подправка и лекарство в Средиземноморието от тогава, като използването и отглеждането бавно са се разпространявали към други части на Евразия, както и към Северна Африка и Севрена Америка. През последните няколко десетилетия отглеждането на шафран достига и Океания.

Бамбукът

Бамбукът представлява многогодишно растение, отнасящо се към семейството на тревите. Той може да е тревовиден или дървовиден, но култивираните и предлагани на пазара видове, са от втората група.

Стъблата му са кухи и възлести, а тесните му линейни листа са с дължина около 10 см.


През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти в седмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. В периода на растеж, от април до август, бамбука се подхранва на всеки 2 седмици със специални комплексни добавки за стайни растения, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да пресади.
astore.amazon.com/gardener07-20/detail/B002C6GDQ0
Бамбукът все още рядко се среща в стайни композиции, но в оранжериите е силно разпространено. Обича да е на светли, прохладни и добре осветени помещения. Нуждае се преди всичко от висока влажност на въздуха, поради което най-подходящи за отглеждане са влажните помещения. През летните месеци може да се държи навън, но още преди есенните мъгли трябва да се внесе на топло. През зимата температурата на стаята не трябва да пада под 16-17* C.

събота, 12 септември 2009 г.

Климатик

Какъв климатик да си купим, къде да го монтираме, с какво мощност да е ...????
И какво да правим след това ?
Колата караме на прегледи
Операционната система на пс-то дефрагментираме, а климатика ???
На климатика се прави профилактика !!!


Профилактика на климатици






ПАЗЕТЕ КОМПРЕСОРА! ТОЙ Е СЪРЦЕТО НА ВАШИЯ КЛИМАТИК!



Компресорът е най-важният агрегат в климатичната инсталация. Съвременните климатици работят с капсулован в метален корпус херметичен компресор, който при повреждане не се ремонтира, а се сменя с нов. Ремонтът, свързан със смяна на повреден компресор, е доста скъп. А като прибавим цената на нов компресор, общата стойност на ремонта възлиза на 60-70% от цената на нов климатик.

Въздушни филтри

Въздушните филтри на климатика трябва да бъдат редовно почиствани или подменяни с нови, защото с постепенното натрупване на замърсители се увеличава тяхното въздушно съпротивление и съответно намалява дебита на въздуха през топлообменника. Това води до намаляване ефективността и влошаване работата на климатика, повишаване на консумацията на електроенергия, а в по-висока степен би могло да доведе до ускорено износване и повреждане на компресора.

Профилактика на вентилатори и топлообменници

Всеки климатик, независимо от неговата марка, модел, тип, мощност, използва фреоно-въздушен или водно-въздушен топлообменник (ТО). С помощта на различни типове вентилатори през тези TO се създава принудителна циркулация на въздух с определен дебит, който е необходим за нормалното фукциониране на всяка климатична инсталация. Той съдържа различни по вид и големина частици - механични замърсители (прах, власинки, пух от тополи, перушина, сухи листа и цветове и др.), които се натрупват в ТО като увеличават неговото въздушно съпротивление и постепенно намаляват дебита (количеството) на въздуха, който преминава през него. Леко намаляване на дебита на въздуха води до по-неефективна работа на климатика, увеличена консумация на електроенергия, а в по-висока степен и до работа на компресора при твърде неблагоприятни условия - претоварване по ток и прегряване едновременно - което води до неговото ускорено износване (най-често загуба на компресия и повреждане). Трябва да се има предвид, че степента на замърсяване на ТО невинаги може да се прецени при външен оглед. Има случаи, в които той бива замърсен, като фини частици прах навлизат между ламелите му, остават там и водят до горепосочените неблагоприятни последици без да има видими признаци за това. Тогава единственият начин за установяване на това е по отклонението от нормалните параметри на работа, което обаче може да бъде отчетено само от специалисти и с помощта на професионални контролно-измервателни уреди. Почистването на ТО може да се извършва през определен период от време, който обаче е различен за всеки климатик и зависи от степента на замърсеност на въздуха, който преминава през него. Например климатик, който работи в близост до натоварено кръстовище в голям град, ще се замърсява много по-бързо, отколкото ако работи в жилищен комплекс или вилна зона.
Друг фактор, който влияе на дебита (количеството за единица време) на въздуха, е замърсяване на лопатките на турбината на вентилатора (най-често на вътрешното тяло на климатика). Въпреки наличието на въздушни филтри (особено при евтините марки китайски климатици) фините частици прах преминават през тях и през ТО и се натрупват върху лопатките на турбината на вентилатора. В резултат на това се получава нарушаване на геометрията на лопатките, намалява ефективността на турбината, а съответно дебита на въздуха, който преминава през ТО. Това също влошава работата на климатика и води до споменатите по-горе неблагоприятни ефекти.

Хладилен агент

За нормалната работа на климатичната инсталация голямо значение има количеството и качеството на хладилния агент (работното вещество, което циркулира в нея - т.нар. фреон). Той трябва да бъде в рамките на ±10% от предписанието на производителя. С течение на времето е нормално да има минимална загуба на хладилен агент. Според повечето производители тя трябва да бъде в рамките на 0 - 10% годишно. Според нас загуба от 15-20% годишно е недопустимо висок разход на фреон, въпреки че някои фирми твърдят, че подобни загуби са нормални според предписанието на производителя. За да бъде поддържано в нормални граници, количестото хладилен агент трябва да се проверява през определен период от време и ако е необходимо, да се дозарежда. Желателно е това да се прави на първата и втората година след инсталирането, за да се прецени дали загубата на хладилен агент е в допустимите граници. Намаляването на неговото количество повече от допустимото влошава работата на климатика, намалява неговата мощност, води до прегряване на компресора и може да доведе до неговото повреждане.



Климатичните системи не са техника, която след закупуване можем само да ползваме без да полагаме грижи за нея. Климатикът е електроуред, който за да работи ефективно и безаварийно и да има дълъг живот, се нуждае от периодично техническо обслужване през целия период на неговата експлоатация. Извършването на периодична профилактика на климатиците намалява до минимум вероятността от сериозни повреди и скъпоструващи ремонти, удължава живота и осигурява по-висока надеждност на климатичната техника, повишава ефективността и намалява консумацията на електрическа енергия. Най-важните условия за нормална работа на един климатик (освен правилен и грамотен монтаж, разбира се) са следните:

- чисти въздушни филтри;
- чисти топлообменници;
- чиста турбина на вентилатора на вътрешното тяло;
- оптимално количество хладилен агент (фреон) според предписанията на производителя.

Тези условия са налице при инсталирането на новите климатични инсталации, но при активна експлоатация, според степента на замърсеност на въздуха и плътността (херметичността) на тръбните връзки след известно време може да се окаже, че филтрите, топлообменниците и турбината на вентилатора на вътрешното тяло са замърсени и (или) част от хладилния агент е изтекъл в атмосферата и компресорът вече работи при неблагоприятни параметри и температурен режим. Затова е много важно да се установи скоростта на замърсяване на климатика, дали има загуба на хладилен агент и ако има - каква част е изтекла и дали се нуждае от дозареждане и отстраняване на пропуска, ако загубата е недопустимо голяма. Това е причината, поради която фирмите за монтаж на климатици имат изискване да се прави профилактика всяка година до изтичане на гаранционния срок. След това също е желателно всяка година или най-много на всеки две години да се прави проверка и профилактика от специалисти.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Цената на истината

Цената на истината

Реалити или една телевизионна постановка
Театър ли е това
Бихме ли показали живота си пред цяла България ????

Цената на истината -
възможно ли е истински да пожелаеш смъртта на родителите си ???

Цената на истината -
Бихте ли си признали за 10 000 лв че сте пожелали смъртта на майка си ???

Цената на истината -
За какво сума бихте признали пред всички че сте пожелали смъртта на баща си ???

Цената на истината -
Бихте ли каза ли тези съкровенни тайни просто за шоуто ???

ЦЕната на истината -
Ако сте жена и имате любовница бихте ли признали ???

Цената на истината -
Мъж ли е човека който знае че жена му има ЛЮБОВНИЦА и ги е гледал как правят любов ???

Цената на истината -
Каква е цената на Вашата истина ???

понеделник, 7 септември 2009 г.

Печурка

печурка
Култивираната печурка е една от първите изкуствено развъждани от човека базидиеви гъби, а със сигурност – най-популярната гъба на масата. Даже до такава степен, че ястие с гъби почти се отъждествява с ястие с печурки, освен ако нещо не е изрично споменато друго.

Тя е и една от най-многофункционалните гъби, макар че за всяко ястие с култивирана печурка може да се намери друг вид, който да дава по-добър вкус и аромат от нея. Това отчасти се дължи и на факта, че вкусовите качества на гъбата понякога остават на заден план по икономически причини, като производителност и... цвят. По принцип, в див вид, Agaricus bisporus най-често е с доста светла, сиво-кафеникава или бежова гугла и гъсти ресни, преминаващи от бледорозово до тъмнокафяво. Гуглите са с големина до към десет сантиметра и от полусферични постепенно се разтварят. Екземплярите, срещани по магазините обаче, се отличават с чисто бял цвят, по една много основна причина – така изглеждат по-чисти и примамливи за купувачите. Инак, този цвят е мутантна окраска и няма никаква връзка с вкусовите качества на гъбата. Да не кажем и обратното – много от култивираните печурки имат вкус доминиран от вата и стиропор, и както красивите кръгли високотехнологични домати нямат вкуса на брани от градината, така и те не са най-добрият избор за изискана гозба. Но пък са евтини.



Горска печурка

Agaricus silvaticus (Schäff.) с диаметър 4 до 10 — 12 см; може да се присъедини към малките или средно големите гъби. Цветът на кожицата й е светлокафяв. Отначало е звънчевидна до полукълбеста, след това става леко заоблена, а като застаряла се разтваря. Повърхността й е осеяна с тъмнокафяви люспички върху светла основа. месото е дебело, но ръбът на шапката е тънък. Пънчето е с цилиндрична форма, а в долния си край завършва като бухалчица, удебелено. Отначало е плътно, но скоро става кухо и носи тънко кафеникаво пръстенче. Бялото му месо става виненочервено до карминово, а по– късно и кафяво.

неделя, 6 септември 2009 г.

Щорите у домa

Живеем в забързан и динамичен свят.
Погълнати и затрупани от ежедневните проблеми и задачи, като че ли не обръщаме особено внимание на детайлите, които създават уюта и комфорта в дома и офиса ни.
Но винаги сме вчетатлени, когато се намираме в помещението със собствен стил.
Все по-често в съвременното обзавеждане на работното помещение или на личното пространство в жилището се стараем да открием нов продукт с интересен и акцентиращ дизайн или добре познат и утвърден с качество и практичност продукт, който да внася уют и да комбинира в себе си много функции.
И тук именно е мястото да представим ролята на щорите като част от интериора.



Външни щори


- Блокират слънчевата радиация, преди да е достигнала стъклото.
- Намаляват максималната температура в стаята от 5 до 15 градуса, без да се използва климатик.
- Намаляват капацитета на климатика до 50% и снижават потреблението на енергия до 60%.
- Създават въздушна възглавница пред прозореца и по този начин намаляват загубите на топлина през зимата.

По вида на материала на ламелите се делят на вида щори: с алуминиеви ламели, напълнени с полиуретан, и с PVC ламели. И двата вида осигуряват максимална защита от слънце, прах и вода, както и много добра топло- и шумоизолация. Имат изключително надеждни механизми на задвижване, както и възможност за различни начини на управление (табакера, манивела, двигател, седмично програмируемо дистанционно управление, сензори за слънце, вятър и дъжд).



Вътрешни щори


Вътрешните щори са много практични и придават елегентност и хармония на всяко помещение. Огромният им асортимент, широките възможности за монтаж и на практика безкрайната гама от цветове и десени ги правят универсално средство за слънцезащита.

- Предпазват от опасната за човешкия организъм слънчева радиация.
- Регулират достъпа на светлина и ограничават визуалния контакт.
- Намаляват разходите за регулиране на климата в помещението.
- Подходящо дизайнерско решение, акценти в различни интериорни ситуации.

Според вида си се делят на : хоризонтални, вертикални, роло текстилни, плисе щори.

Хоризонтални алуминиеви щори

Произвеждат се от алуминиеви ламели с ширини от 15 мм до 50 мм. Те са много здрави и еластични. Благодарение на съвременните покрития трайността на цветовете е гарантирана. Механизмите за управление гарантират дълготрайно и безпроблемно функциониране дори на щори с голяма площ. Могат да бъдат монтирани както на фиксирани части от дограмата, така и на отварящи се прозорци, мансардни прозорци и прозорци с неправилна форма

Вертикални щори


Най-разпространени са вертикалните щори с ламели на текстилна основа. Използваните материали са антистатични, негорими и с висока степен на износоустойчивост. Релсите водачи могат да бъдат прави или овално огънати, за да бъдат монтирането пред дъговидни или кръгли прозорци. Механизмите за управление позволяват пакета ламели да се събира индивидуално в левия или десния край, да се разделя на две части (в двата края) или да се събира в средата

Текстилни роло-щори
За изработката им се използват мотериали с разнообразен състав (памук, полиестер, коприна, фибростъкло, PVC и т.н.). Те могат да осигурят както леко приглушена светлина, така и стопроцентово затъмняване. Съществуват безкраен асортимент от десени, разнообразни механизми за управление и много различни начини на монтаж.

Плисе-щори
Eлегантен и много ефективен продукт. Голямо разнообразие на използваните материали на текстилна основа, варианти за монтаж и функционалност на продукта.

Ядливи гъби

Гъби
Октомври е подходящ месец за бране на диво растящи гъби.Разбира се човек трябва да ги познава кои от тях са ядливи и кои не.
Може да споделите преки впечатления ,разбира се и някои готварски техники и рецепти.

Разпознаване на ядливи и отровни гъби

Гъбите най – общо биват ядливи и отровни. От голямо значение при разпознаването на ядливите и отровните гъби има преценката, свързана с това, дали се отделят сокове при счупване, реакции при наранявания, миризма, вкус, нюанс на цвета, местообитание, сезон на растене. Дегустацията и мирисането на гъби носи също опасности, поради различните отрови и алергени, съдържащи се в тях. Като цяло, идентификацията на гъбите може да стане с помощта на местно ръководство за гъби.

Като цяло са разпознати и описани около 12 000 вида гъби.



Гъбата представлява месесто, покрито със спори плодово тяло.
Това, което предизвиква в съзнанието наименованието „гъба” е всъщност стандартната гъба, която е култивирана бяла още неразтворена гъба, с пънче и шапка, покрита с хриле от долната страна.
Най-често срещаните гъби са бели на цвят, но има и кафяви, черни, лилаво-кафяви, розови, жълти и кремави.
Наи известна е култивираната печурка




Много видове гъби на пръв поглед изглежда, че порастват за една нощ.
В действителност при всички видове гъби растежът отнема няколко дни, за да се достигне първичната форма на гъбата, въпреки че те не нарастват по - бързо от усвояването на течности.

Съществуват няколко вида гъби в зависимост от тяхната употреба, а именно:

Ядливи гъби

Ядливите гъби се използват широко в много кухни, като китайска, европейска и японска. Въпреки че често се смята, че гъбите имат малка хранителна стойност, много от видовете са с високо съдържание на фибри и осигуряват витамини като тиамин, рибофлавин, ниацин, биотин, кобаламин, аскорбинова киселина. Въпреки че не са значителен източник на витамин D по принцип, някои гъби, могат да станат значими източници след излагане на ултравиолетова светлина, въпреки че това потъмнява тяхната обвивка. Гъбите също са и източник на някои минерали, включително желязо, селен, калий и фосфор.

Най-популярните гъби от ядливите са така наречените Agaricus bisporus, които обикновено се считат за безопасни за консумация, защото се отглеждат в контролирани, стерилизирани среди. Някои сортове на Agaricus bisporus се отглеждат с търговска цел, като бялите гъби, кримини и портабело. Други култивирани видове, които са на разположение са шийтаке, майтаке, наподобяваща стриди гъба и еноки.

Съществуват няколко вида гъби, които са отровни и въпреки че някои от тях наподобяват някои ядливи видове, консумацията им би могла да бъде фатална. Брането на гъби в дива природа е рисковано и не трябва да се извършва от лица, които нямат познания в идентификацията на гъби.

Agaricus bisporus съдържат канцерогени наричани хидразини, но въпреки това, тези канцерогени се разрушават от умерена температура при готвене.


Токсични гъби

От голям интерес по отношение на химическите свойства на гъбите е фактът, че много видове произвеждат вторични метаболити, които ги правят токсични, променящи мозъка. Въпреки че са налице само малък брой смъртоносни видове, някои токсични гъби могат да предизвикат особено тежки и неприятни симптоми.

Психоактивни гъби

Гъбите псилоцибин притежават халюцинационни ефекти. Те са известни като „магически гъби” и се предлагат в магазините в много части на света, въпреки че в някои страни продажбата им е извън закона. Консумацията на тези гъби предизвиква халюцинации, като тези преживявания продължават до няколко месеца след това.

Поради техните психоактивни свойства, някои гъби от този вид са играли роля в народната медицина на някои държави, където те са били използвани за извършване на умствено и физическо изцеление.

Гъбите псилоцибин не са единствените психоактивни гъби. Amanita muscaria е също такъв вид, при който активните съставки са иботанова киселина и масцимол.

Лечебни гъби

В момента, много видове гъби, които са били използвани в азиатските народи като лекарство в продължение на хиляди години, са подложени на интензивно изследване от етноботаници и медицински изследователи. Майтаке, шийтаке, Agaricus blazei, чага и рейши са сред видовете гъби, които се проучват като потенциално средство за борба с рака, за антивирусно средство и защита на имунната система.

В Европа и Япония, полизахариди-K (под търговско име Крестин) е химично вещество, получено от Trametes versicolor – вид гъба, което е одобрено за лечение на рак. Гъбата шийтаке е източник на лентинан, който също така, е одобрен в различни страни, включително Япония, като средство за лечение на рак.

През 2009 г., проучване, изучаващо навиците на хранене на 2018 жени, показва, че жените, които консумират гъби имат около 50% по-ниска честота на рак на гърдата.

Гъбите, наподобяващи стриди са естествен източник на ловастатин, широко използвано лекарство за понижаване на холестерола.

събота, 5 септември 2009 г.

най красиви градини в света13-те най-изумителни градини и паркове по света

тринадест от най-запомнящите се градини и паркове в света.



1. Версай (Франция)
Една от най-известните градини в света е направена специално за Луи XIV (Louis XIV) от дизайнера Андре Ле Нотр (André Le Nôtre). Освен многобройните градини и паркове, в нея могат да се видят и 55 басейна и фонтана, 400 скулптури и 42 км. пътеки.



Първоначално създаден като столица на кралство Франция, днес Версай представлява богато предградие на Париж и важен административен и юридически център. Разположен на 17 км. западно от центъра на Париж, дворецът „Версай” продължава да бъде уникален и със своите фонтани, които използват хидравличната система още от времето на древните „кралски” времена.
През 1979 г. градините и шатото са вписани в списъка за историческо наследство на Юнеско.

2. The Garden of Cosmic Speculation (Градината на космическото размишление) (Шотландия)
Започната през 1970 г. в двора на семейството на Маги Кесуик (Maggie Keswick) близо до шотландските граници, днес градината е поддържана от Чарлс Дженкс (Charles Jencks) и неговата съпруга Луиса Лейн Фокс (Louisa Lane Fox). Тя представлява уникалното търсене на човека в неговата мисия да разбере вселената.
Градината е своеобразно свързване със същността на намиращото се извън границите на нашата вселена и пространство. Тук роля играят фундаменталните концепции на модерната физика като квантовата механика, теория за гравитацията, теория на комплексността и хаоса и др.


3. Boboli Gardens (Флоренция, Италия)
Създадени зад двореца Пити (Pitti) във Флоренция, Boboli Gardens се оказват разтърсващи за ранния 16-ти век в Италия. Причина за това става техния иновативен “открит” дизайн.

Първоначално, започват да се изграждат за Елеонора ди Толедо (Eleonora di Toledo), съпруга на Косимо I де Медичи (Cosimo I de’Medici). Първите стъпки прави Николо Триболо (Niccolo Tribolo), а в крайния етап Буонталенти (Buontalenti) разделя двореца от градините като така го прави по-просторен.

Градините „Боболи” представляват парк, който служи като своеобразен “дом” на изчезнала колекция от скулптури, датиращи от XVI до XVIII век. Към тях спадат и някои древни римски антики.

Градините впечатляват със своите широки чакълести алеи, каменни постройки, присъствието на пищни статуи и фонтани, чувство за детайл и всичко това, в съчетание с полу-лични и обществени пространства, буквално “населени” с нимфи, пещери и храмове.

4. Rikugien Gardens (Токио, Япония)
Името всъщност означава “Градината на шестте поеми”. Интересното при нея е, че изобразява миниатюри на сценки от 88 известни поеми. Намира се в Токио и е една от най-красивите японски градини.

Rikugien Gardens е създадена от Янагисауа Йошияцу (Yanagisawa Yoshiyasu) с голямо, намиращо се в центъра езеро, малки острови, гористи местности, изкуствено направени хълмове и няколко традиционни японски къщи за чай.

5. Claude Monet Gardens (Живерни, Франция)
Това са градините на известния художник Клод Моне (Claude Monet). Уникалното тук е, че са изобразени познати теми от най-добрите му картини като “Ад”, “Чистилище” и “Рай”.
Красиви храсти и копривни растения изобразяват „Ада”, който е разделен от „Рая”, където пък могат да се видят хиляди рози, чиито бодли, разбира се, са премахнати. До тях се намира алея, насята с тис, която символизира „Чистилището”.
През пролетта, 30 хил. растения разцъфтяват в парка. Градината е разположена на 80 км. западно от Париж, в селцето Живерни (Giverny), където Моне и семейството му се установяват през 1883 г. Дворът почти веднага започва да се засажда с редки видове растения.
Централните алеи пред къщата са осеяни с железни арки от преплитащи се рози. Цели розови храсти буквално са “превзели” оградата около имението. Любопитна подробност е, че художникът всъщност не харесвал организирането и подреждането на градината. Това, което го впечатлява са самите цветове и красотата, която излъчват. Поради тази причина, той ги оставя да растат сами или както се изразява “на свобода”. Къщата и градините на Клод Моне са отворени за посетители.

6. Butchart Gardens (Ванкувър, Канада)
Butchart Gardens (градините Бучард) се намират на остров Ванкувър, Канада. Те носят името Benvenuto, което на италиански означава “добре дошли”. Някога, използвани като естествено парче земя, днес те са част от националното историческо наследство на Канада.
Градините са собственост на наследниците на производителя на цимент от началото на 20-и век Робърт Пим Бучард и като част от традицията продължават да предлагат своето гостоприемство на всички желаещи да посетят това забележително място.

7. Kirstenbosch Botanical Gardens (Южна Африка)
Kirstenbosch Botanical Gardens се намират в Южна Африка. В тях виреят единствено местни растителни видове. Градините са създадени през 1913 г. и доколкото е известно, произходът на името им идва от няколкото рода, живели в тази местност по онова време. Те носили името Кирстен (Kirsten), което в последствие оформя и Kirstenbosch, което в превод означава “Гората на Кирстен”.

Английската окупация от 1811 г. нанесла известни щети на парка. Върху част от земята били построени къщи на полковници от английската армия. Днес, тези постройки не съществуват, а градините са възвърнали естествения си вид.

8. Yu Gardens (Шанхай, Китай)
Красивите градини Yu Gardens на Шанхай са на възраст от 400 години. Те са аранжирани от династията Минг по време на императора Джия Джин (Jia Jin) и са възстановени през 1960 г. Като част от китайското историческо наследство, градините са считани за отражение на западно-китайския начин на озеленяване. Днес мястото е достъпно за туристи.

9. Abraham Lincoln Memorial Garden (Спрингфийлд, САЩ)
Градината към мемориала на Линкълн е създадена от датския ландшафтен архитект Янс Янсен (Jens Jensens) през 1936 г. В нея са посяти местни растителни видове от трите щата, в които е живял Линкълн. Това са Кентъки, Индиана и Илинойс.
Градината е собственост на град Спрингфийлд (Springfield), Илинойс, и се поддържат от мемориалната фондация на Ейбрахам Линкълн.
Официалното откриване на градината става през 1939 г., а през 1992 тя влиза в списъка на националното богатство на САЩ.

10. Exbury Gardens (графство Хемпшир, Великобритания)
Прекрасните градини Ексбъри (Exbury Gardens) се намират в графство Хемпшир (Hampshire), Великобритания. Собственост са на издънка на фамилията Ротшилд (Rothschild). Ексбъри представляват 200 акра гориста местност с огромна колекция от рододендрони, азалии и камелии. Смятана е за най-красивия парк в Обединеното Кралство.
Имението Ексбъри е закупено през далечната 1919 г. от Лайънел Натан де Ротшилд (Lionel Nathan de Rothschild). Инфраструктурата на местността е включвала водна кула, три огромни езера и 35 км. тръбопроводи. Днес паркът е отворен главно през пролетта и есента заради красивите цветове на тези сезони.
В Ексбъри могат да се видят още хортензии, изцяло каменна местност, черни лебеди, градината със слънчевия часовник, която е насята с предимно екзотични растения и камелиите, които обграждат езерото и по малка пътека водят до река Bealieu. Къщата на Ротшилд в парка е с неокласическа архитектура и е строена през 1920 г.

11. Keukenhof (Лисе, Холандия)
Градините „Кукенхоф”, познати още като „Градината на Европа”, се намират близо до холандското градче Лисе (Lisse). Признати са за най-голямата цветна градина в света. Според официалния сайт на парка, всяка година в него се засаждат над 7 млн. луковици на лалета.
През 1949 г. група ентусиасти, производители на лалета, решават да направят от градината място за изложби на лалета. Проектът се оказва успешен и изложенията продължават да се организират и до днес. „Кукенхоф” е отворен за посещения между последната седмица на март до средата на май всяка година.

12. Mirabell Garden (Залцбург, Австрия)
Световноизвестните градини на двореца „Мирабел” са част от крепостта „Хоензалцбург” (Hohensalzburg) и залцбургската катедрала. Автентичните градини са променени през 1689 г. от Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах (Johann Berhard Fischer von Erlach) по време на владичеството на принц архиепископ Йохан Ернст Тън (Johann Ernst Thun).
Само няколко десетилетия по-късно, през 1730 г., Франц Антон Данрайтър (Franz Anton Danreiter) ги видоизменил, отново оформяйки това, което днес се смята за една от най-красивите барокови градини на Европа.
На самите огради на градината могат да се видят статуи от 1689 г. изобразяващи римските богове Диана, Флора, Минерва, Церера, Помона, Венера, Веста, Днуно и Бакхус, Юпитер, Марс, Херкулес, Вулкан и Аполоний. Статуите са дело на Б. ван Опстал (B. van Opstal).
Входните перила са направени от мрамор, а до тях са поставени изкусно декорирани вази от Фишър фон Ерлах. Огромен фонтан се издига в сърцето на парка, заобиколен от по-малки статуи, направени от Отавио Мосто (Ottavio Mosto) през 1690 г.
В градината на „Мирабе” могат да се видят още невероятно красива оранжерия, музеят на Барока, няколко по-големи и малки фонтани, статуи на различни страшни и по-малко страшни богове, бароков театър, на чийто сцена продължават да се играят представления, бастион и розовата долина, където се смята, че преди векове се организирали срещи между мъже с хомосексуални наклонности.

13. Ryoan-ji (Киото, Япония)
Градината „Рюанджи” в „Храма на спокойния дракон” е разположена в северозападната част на Киото, Япония. Принадлежи на училището Миошин-джи (Mioshin-ji), спазващо тайнствата на Дзен-будизма. Представлява един от историческите монументи на древно Киото и е обявен за световно наследство от Юнеско.
По желание на Хосокауа Катцумото (Hosokawa Katsumoto), бившата резиденция на семейството на Фуджиуара (Fujiwara) се превръща в храмов комплекс. По-късно, след смъртта им, императорите от клана Хосокауа биват “обединени” под познатото и до днес “Seven Imperial Tombs” или “Гробниците на седемте императора”. Реставрирането на гробниците се извършва под заповедта на император Мейджи (Meiji).
За много името на храма се свързва с неговата каменна градина, за която се смята, че е построена през 1400 г. Изградена е от дребен чакъл и петнадесет покрити с мъх речни камъни. Уникално при тези камъни е тяхното разположение. Те са поставени така, че независимо от мястото и посоката, от които се наблюдават, в полезрението влизат само четиринадесет от тях.
Преди няколко години, група учени съобщиха, че са разгадали загадката на камъните. Според тях при заставането на определени места у посетителя се създава усещане за присъствието на могъщо дърво. Тайната е в подреждането на камъните и чакъла, които всъщност оформят картина на клоните на дърво по напълно незабележим за окото начин, на който обаче, реагира подсъзнанието.
Японската традиция повелява, че единствено получилият провидение е способен да види петнадесетия камък.

петък, 4 септември 2009 г.

домашна въздушна градина

Какво е това ???AeroGarden
Насладете се на вкус и аромат на пресни билки, зеленчуци и салата. Зелените продукти вече могат да се отглеждат направо в кухнята. В домашната градина/AeroGarden расте всички, без мръсотия, кал или пестициди. Растенията се развиват във вода, хранителни вещества и въздух, до два пъти по-бързо от растения, отглеждани в почвата. Градинат има самостоятелно поливане и самостоятелно хранене. AeroGarden автоматично контролира подаването на вода, в него растат посадени луковици, семена и коренчета, а вградените датчици и ви казват кога да добавите повече вода и хранителни вещества. В такава градина можете да отгледате свеж босилек, див лук, копър, мента, магданоз, мащерка. Семената комплекти за чери домати, чушки чили, Romaine маруля, petunias и повече да са на разположение.

сряда, 2 септември 2009 г.

Гранитогрес/granite

Какво трябва да знаем за гранитогреса/granite и неговите свойстваЕдно от най-важните качества на гранитогреса е ниската му пористост и като следствие от това – феноменалната му твърдост. Той се отличава с голяма механична устойчивост в сравнение не само с керамичните плочки, но и с естествения камък. Материалът е и износоустойчив, отнася се към групата PEI V, което означава, че може да се прилага на всякакви места, дори и с интензивно движение, с малкото изключения. При транспортиране и полагане с гранитогреса трябва да се внимава, защото, въпреки голямата си твърдост, все пак може да се счупи. Това, обаче, не засяга безспорните експлоатационни качества на покритието.
След като веднъж вече плочките са сложени както трябва и изтече необходимото време, за да може да се преминава по покритието, може да преминете и с товарна кола, без това да го увреди. Не случайно заради това си качество гранотогресът се използва широко и с външно приложение на различни по предназначение обекти, включително с интензивен трафик и голямо механично натоварване.Гранитогресът е материал, който без проблем може да се използва навън и в страни със студен климат. Изключителната му студоустойчивост (издържа до –50°С) е резултат от рекордно ниското му водопоглъщане, което пък се дължи на плътността му. Поради липсата на пори по повърхността, водата няма как да навлезе във вътрешността на материала и да го разруши. Към предимствата на гранитогреса/granite трябва да добавим и това, че той не изменя цвета си с времето, устойчив е на въздействието на киселини и основи, не гори и е екологически чист и безопасен.На италиански гранитогрес е gres porcellanato, и трябва да отбележим, че това словосъчетание (gres – каменно-керамично изделие и porcellano – порцелан) много точно отразява същността на материала, защото по състав той е близък до порцелан-керамично изделие, но по свойства и естетически вид е сравним с природния камък гранит.Гранитогресът се получава при високотехнологичен процес. В състава му влизат основно бяла глина и добавки от фелдшпат, кварц и други минерали. Добре размесената суровина се пресова при много голямо налягане – 400N/см2 и се изпича при висока температура – 1200-1300°С. В резултат се получават много плътни плочки с еднородна структура, което придава на крайния продукт голяма твърдост, механическа устойчивост, ниска водопоглъщателна способност (0.02-0.05%), устойчивост на замръзване и на големи температурни амплитуди. За да се получи продукт с нужния цвят, в суровината се добавят минерални пигменти, които са равномерно разпределени по дебелината на плочата, придавайки й вид на природен гранит.

Според особеностите на повърхността си гранитогресът/granite бива неполиран (матов), полуполиран, полиран (с блясък), сатенен (с лъскавина), структуриран, ректифициран и глазиран. Матовият не се подлага на допълнителна обработка и запазва тези особености на повърхността си, които е получил след изпичане на изхода от пещта. Неговата повърхност не блести, но за сметка на това се характеризира с голяма здравина и трайност. Полуполираните и полираните разновидности са с по-изискан външен вид, но пък са и по-капризни. Обработката с абразивен материал от една страна им придава огледален блясък, а от друга – намалява износоустойчивостта им. Също както полираният естествен камък, този вид гранитогрес се нуждае от обработка със специални смеси, създаващи защитен слой на повърхността. Това се налага и защото при полирането част от порите, които са били затворени, се отварят, а на плочките, освен износоустойчивост, трябва да се придаде и водонепроницаемост.Повърхността на този материал обикновено наподобява тази на естествен камък, при това не само на разпространените видове - гранит и мрамор, но и на по-редки видове, като травертин и други минерални варовици. Може да се имитира също така състарена повърхност, грубо дялан камък, дървесина, кожа и даже застинала вулканична лава. Като цяло съвременните технологии позволяват на дизайнерите да избират гранитогрес сред огромно разнообразие от цветове, с еднородна или разнородна повърхност, матова или блестяща, създаваща илюзия за други материали и т.н. Има дори колекции, които наподобяват външния вид на паркетна дъска и то от различни видове дървесина. При това структурата на дървесината е имитирана много точно върху повърхността на гранитогреса. Ако линията наподобява грубо дялан камък, много производители, за по-голяма правдоподобност, влагат в материала и късчета масив от естествен камък. Както се досещате, всичко това е добра предпоставка гранитогресът да намери своето заслужено място като облицовъчен материал във всеки проект, като добре се впише във всеки интериорен стил, след професионалния избор на точния продукт от страна на дизайнера.ПриложенияОграничения в използването на гранитогреса като облицовъчен материал практически не съществуват. С него се облицоват повърхности както навън, така и вътре. Препоръчителната област на приложение на плочите се определя от типа им. Така например, плочите с естествена повърхност (без допълнителна повърхностна обработка преди или след изпичане) се поддържат по-трудно в сравнение с полираните и не са много подходящи за домашни помещения. В същото време те са предпочитани за облицоване на подове в гаражи, складове, производствени и други подобни помещения. Полираният гранитогрес пък е подходящ само за подове на закрити помещения, защото, когато повърхността му се намокри, става много хлъзгав и не безопасен. Ако обаче става въпрос за облицоване на стени, той може да се използва и за вътрешна облицовка, и за фасади. Освен това, полираните плочи отблъскват мръсотиите, по-лесно се поддържат чисти и имат приятен бляскав вид. Тук трябва да добавим и това, че външните площадки, тротоарите, стълбищата, подовете в производствени помещения и на други места, където има опасност от намокряне, е най-добре да се облицоват с гранитогрес с противохлъзгаща (релефна) повърхност.Основно правило при избора на плочки е характеристиките им да съответстват на изискванията на мястото, където ще се полагат. Най-важните характеристики, на които трябва да се обърне внимание са водопоглъщаща способност, съпротивление на свиване, повърхностна твърдост, устойчивост на температурни амплитуди, устойчивост на действието на химични реагенти, мразо- и износоустойчивост. За да подберете точния продукт, трябва добре да се запознаете със свойствата на различните плочки и да разберете на какви класове съответстват според класификациите на Европейските норми, приети и у нас, и едва след това да прецените кои ще са най-подходящи за проекта ви.Една от най-често използваните технически класификации на керамични плочки, на която подлежи и гранитогреса, е по Европейския стандарт EN ISO 13006. Според него плочките са разделени на групи по два параметъра – водопоглъщане и метод на получаване. Колкото по-малък е номерът на групата, толкова по-слаба е водопоглъщащата способност и е по-висока студоустойчивостта. Групите I и II се приемат за студоустойчиви, докато група III е само за вътрешно приложение. Когато избирате плочки за подово покритие, задължително трябва да обърнете внимание на тяхната здравина, устойчивост на чупене и прорязване, както и на износоустойчивостта им, която се определя от съпротивлението им на триене. Според Европейския стандарт EN 154 (PEI), по показателя износоустойчивост съществуват 5 групи плочки. Не по-малко важен е и външният вид на плочките. Установените Европейски норми изискват плочките да имат точно установени размери, абсолютно правилни ъгли и идеално равна повърхност. Ако има гланц, той също трябва да е равномерен.