Есенен минзухар

Обикновеният мразовец (Colchicum autumnale),
известен и като есенен минзухар или кърпикожух, е многогодишно растение, образуващо дребна клубено-луковица, от семейство Colchicaceae, което няма нищо общо с минзухарите, които са от семейство Перуникови. Както показва името му, цъфти през есента и цвета му много прилича на минзухар. За разлика от минзухара е отровно. Отличава се лесно от минзухарите по това, че цветовете му са с шест тичинки (при минзухарите са три) и листата му са много по-големи и широки от тези на минзухарите. Листата се развиват през пролетта и началото на лятото. Те имат миризма, напоняща тази на чесън. Листата отмират до цъфтежа на растението. От една луковица се развиват няколко цвята – до 6-7.

Растенията от този род произхождат от Европа и Западна Азия. Кърпикожухът расте по планински поляни и пасища. В България се среща във всички планини и планински местности.

Мразовецът отдавна се използва с медицински цели. Култивиран е и e едно от малкото луковични растения, които цъфтят през есента.

Шафрановия минзухар (Crocus sativus) е културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.
Цветовете му са с лилав цвят и с форма на звезда. През нощта се разтварят. Деликатните му цветчета се берат ръчно, а близалцата се изсушават. Необходими са повече от 150 000 растения за получаването на 1 кг шафран, което го прави най-скъпата подправка в света. Затова пък само ¼ ч.л. шафран е достатъчна да придаде вкус и аромат на ястие за 6 души.
Историята на отглеждането на шафран стига над 3000 години в миналото. Дивият предшественик на питомния шафранов минзухар е един вид есенен минзухар — Crocus cartwrightianus. Отглеждащите го хора развъждали диви екземпляри, отбирайки тези с необичайно дълги близалца. Така една стерилна мутантна форма на C. cartwrightianus, C. sativus била създадена в късната Бронзова епоха в Крит. Експертите смятат, че шафран е документиран за първи път в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр.н.е., създаден при царуването на Ашурбанипал. Намерена е документация за използването на шафран за лекуване на около 90 болести в период от 4000 години. Шафранът е използван като подправка и лекарство в Средиземноморието от тогава, като използването и отглеждането бавно са се разпространявали към други части на Евразия, както и към Северна Африка и Севрена Америка. През последните няколко десетилетия отглеждането на шафран достига и Океания.