Гранитогрес/granite

Какво трябва да знаем за гранитогреса/granite и неговите свойстваЕдно от най-важните качества на гранитогреса е ниската му пористост и като следствие от това – феноменалната му твърдост. Той се отличава с голяма механична устойчивост в сравнение не само с керамичните плочки, но и с естествения камък. Материалът е и износоустойчив, отнася се към групата PEI V, което означава, че може да се прилага на всякакви места, дори и с интензивно движение, с малкото изключения. При транспортиране и полагане с гранитогреса трябва да се внимава, защото, въпреки голямата си твърдост, все пак може да се счупи. Това, обаче, не засяга безспорните експлоатационни качества на покритието.
След като веднъж вече плочките са сложени както трябва и изтече необходимото време, за да може да се преминава по покритието, може да преминете и с товарна кола, без това да го увреди. Не случайно заради това си качество гранотогресът се използва широко и с външно приложение на различни по предназначение обекти, включително с интензивен трафик и голямо механично натоварване.Гранитогресът е материал, който без проблем може да се използва навън и в страни със студен климат. Изключителната му студоустойчивост (издържа до –50°С) е резултат от рекордно ниското му водопоглъщане, което пък се дължи на плътността му. Поради липсата на пори по повърхността, водата няма как да навлезе във вътрешността на материала и да го разруши. Към предимствата на гранитогреса/granite трябва да добавим и това, че той не изменя цвета си с времето, устойчив е на въздействието на киселини и основи, не гори и е екологически чист и безопасен.На италиански гранитогрес е gres porcellanato, и трябва да отбележим, че това словосъчетание (gres – каменно-керамично изделие и porcellano – порцелан) много точно отразява същността на материала, защото по състав той е близък до порцелан-керамично изделие, но по свойства и естетически вид е сравним с природния камък гранит.Гранитогресът се получава при високотехнологичен процес. В състава му влизат основно бяла глина и добавки от фелдшпат, кварц и други минерали. Добре размесената суровина се пресова при много голямо налягане – 400N/см2 и се изпича при висока температура – 1200-1300°С. В резултат се получават много плътни плочки с еднородна структура, което придава на крайния продукт голяма твърдост, механическа устойчивост, ниска водопоглъщателна способност (0.02-0.05%), устойчивост на замръзване и на големи температурни амплитуди. За да се получи продукт с нужния цвят, в суровината се добавят минерални пигменти, които са равномерно разпределени по дебелината на плочата, придавайки й вид на природен гранит.

Според особеностите на повърхността си гранитогресът/granite бива неполиран (матов), полуполиран, полиран (с блясък), сатенен (с лъскавина), структуриран, ректифициран и глазиран. Матовият не се подлага на допълнителна обработка и запазва тези особености на повърхността си, които е получил след изпичане на изхода от пещта. Неговата повърхност не блести, но за сметка на това се характеризира с голяма здравина и трайност. Полуполираните и полираните разновидности са с по-изискан външен вид, но пък са и по-капризни. Обработката с абразивен материал от една страна им придава огледален блясък, а от друга – намалява износоустойчивостта им. Също както полираният естествен камък, този вид гранитогрес се нуждае от обработка със специални смеси, създаващи защитен слой на повърхността. Това се налага и защото при полирането част от порите, които са били затворени, се отварят, а на плочките, освен износоустойчивост, трябва да се придаде и водонепроницаемост.Повърхността на този материал обикновено наподобява тази на естествен камък, при това не само на разпространените видове - гранит и мрамор, но и на по-редки видове, като травертин и други минерални варовици. Може да се имитира също така състарена повърхност, грубо дялан камък, дървесина, кожа и даже застинала вулканична лава. Като цяло съвременните технологии позволяват на дизайнерите да избират гранитогрес сред огромно разнообразие от цветове, с еднородна или разнородна повърхност, матова или блестяща, създаваща илюзия за други материали и т.н. Има дори колекции, които наподобяват външния вид на паркетна дъска и то от различни видове дървесина. При това структурата на дървесината е имитирана много точно върху повърхността на гранитогреса. Ако линията наподобява грубо дялан камък, много производители, за по-голяма правдоподобност, влагат в материала и късчета масив от естествен камък. Както се досещате, всичко това е добра предпоставка гранитогресът да намери своето заслужено място като облицовъчен материал във всеки проект, като добре се впише във всеки интериорен стил, след професионалния избор на точния продукт от страна на дизайнера.ПриложенияОграничения в използването на гранитогреса като облицовъчен материал практически не съществуват. С него се облицоват повърхности както навън, така и вътре. Препоръчителната област на приложение на плочите се определя от типа им. Така например, плочите с естествена повърхност (без допълнителна повърхностна обработка преди или след изпичане) се поддържат по-трудно в сравнение с полираните и не са много подходящи за домашни помещения. В същото време те са предпочитани за облицоване на подове в гаражи, складове, производствени и други подобни помещения. Полираният гранитогрес пък е подходящ само за подове на закрити помещения, защото, когато повърхността му се намокри, става много хлъзгав и не безопасен. Ако обаче става въпрос за облицоване на стени, той може да се използва и за вътрешна облицовка, и за фасади. Освен това, полираните плочи отблъскват мръсотиите, по-лесно се поддържат чисти и имат приятен бляскав вид. Тук трябва да добавим и това, че външните площадки, тротоарите, стълбищата, подовете в производствени помещения и на други места, където има опасност от намокряне, е най-добре да се облицоват с гранитогрес с противохлъзгаща (релефна) повърхност.Основно правило при избора на плочки е характеристиките им да съответстват на изискванията на мястото, където ще се полагат. Най-важните характеристики, на които трябва да се обърне внимание са водопоглъщаща способност, съпротивление на свиване, повърхностна твърдост, устойчивост на температурни амплитуди, устойчивост на действието на химични реагенти, мразо- и износоустойчивост. За да подберете точния продукт, трябва добре да се запознаете със свойствата на различните плочки и да разберете на какви класове съответстват според класификациите на Европейските норми, приети и у нас, и едва след това да прецените кои ще са най-подходящи за проекта ви.Една от най-често използваните технически класификации на керамични плочки, на която подлежи и гранитогреса, е по Европейския стандарт EN ISO 13006. Според него плочките са разделени на групи по два параметъра – водопоглъщане и метод на получаване. Колкото по-малък е номерът на групата, толкова по-слаба е водопоглъщащата способност и е по-висока студоустойчивостта. Групите I и II се приемат за студоустойчиви, докато група III е само за вътрешно приложение. Когато избирате плочки за подово покритие, задължително трябва да обърнете внимание на тяхната здравина, устойчивост на чупене и прорязване, както и на износоустойчивостта им, която се определя от съпротивлението им на триене. Според Европейския стандарт EN 154 (PEI), по показателя износоустойчивост съществуват 5 групи плочки. Не по-малко важен е и външният вид на плочките. Установените Европейски норми изискват плочките да имат точно установени размери, абсолютно правилни ъгли и идеално равна повърхност. Ако има гланц, той също трябва да е равномерен.